Лекции по СИД (стандартизация)

Стандартизация. Определение. Принципи и методи

1. Дефиниция – дейност по съставяне и прилагане на правила, с цел въвеждане на ред в която и да е област. Който е от полза и се установява при участието на заинтересованите страни (производители, съставители) и е насочен към постигане на обща (за двете страни) и оптимална икономия.

Стандартизацията може да бъде формална и неформална. Официалната стандартизация винаги съдържа разработване на стандарти. Стандартът е документ, който съдържа правила, изисквания, норми, методи, показатели, кодове, термини и др. и се получава като резултат по работата на стандартизация приемана от компетентни органи.

2. Принципи на стандартизация: системност, комплексност, перспективност, оптимизиране на параметрите на обектите на стандартизацията, обвързване с действащите стандарти, реализуемост и динамичност.

- системността определя системата от изисквания към обекта на стандартизация

- комплексността определя комплекса или множеството от фактори които влияят върху обекта на стандартизация

- перспективността осигурява съответствието на обектите на стандартизация

- оптималното ограничаване на обектите на стандартизацията се изразява в ограничаването и до обхват в който да не бъде недостатъчен или прекалено пълен, за да се стигне до икономически неизгодна стандартизация

- обвързване с действащите стандартизации – води до отстраняване на дублирането (допускане на бели полета) в стандартизацията

- реализуемост – осигурява прилагането на новите стандарти в практиката

- динамичност – осигурява следенето на развитието на обекта на стандартизация и на практика се проявява чрез актуализирането на стандартизацията т.е. отменянето, заменянето и изменянето на стареене на съдържащата се в тях информация.

Когато малка част от съдържанието на стандартизацията е остаряла, той се изменя. Когато цялата информация е остаряла стандартизацията се отменя.

3. Методи на стандартизация:

- систематизиране

- взаимстване

- симплифициране

- типизиране

- унифициране (уеднаквяване)

- и др.

Систематизирането е разпределяне на дадено множество обекти в отделни класове по общ за всеки клас признак и подреждането им в определена последователност – класификационна схема.

Взаимстването се изразява в закупуване или обмен на вече създадени стандартизирани обекти.

Симплифицирането е “опростяване” на разновидностите или простото им съкращаване.

Типизирането е обособяване на отделни видове на сходни обекти, определени при подбор по съществени общи белези.

Унифицирането е уеднаквяване чрез отстраняване на неоправдани различия т.е. свеждане на многообразието до оптимален брой усъвършенствани съставни елементи.

4. Видове стандарти и обекти на стандартизация. Стандартизацията се разделя на видове в зависимост от равнището на което те се разработват. Те са:

• международни стандарти – разработват се от трите международни организации – ISO, IEC, ITU, ISO/IEC. Валидни са за страните членки на тези организации
• регионални (европейски) стандарти – CEN/CENELEC и са валидни за страните членки на тези организации
• национални стандарти – валидни са в рамките на тези страни в които се разработват – БДС, ГОСТ, DIN, BS, AFNOR, ANST, SS
• браншова стандартизация
• фирмени стандарти валидни са за продуктите/услугите на съответната фирма

Противоречие между стандартите на различни нива не се допуска. Обектите на стандартизация в ИТ могат да се разделят условно на следните групи: терминологични, самостоятелни и част от други стандарти.

- стандарти за транслитерация, транскрипция и кодиране на информация.

- стандарти за оформяне, БО, идентифициране и др.

- стандарти за софтуер

- стандарти за информационни услуги и потреби

- стандарти за хардуер

- стандарти за методи, процеси и технологии.

5. Връзка на стандартизацията с управлението на качеството и сертификацията. Стандартите са нормативната основа на управление на качеството. Управлението на качеството е дейността по определяне, осигуряване и повишаване на качеството. Стандартите определят качеството тъй като регламентират изискванията към стандартизирания обект. Стандартите осигуряват качеството, тъй като са единствените документи предназначени да се прилагат в практиката. Стандартите са документи които пряко влияят върху повишаването на качеството тъй като те се актуализират. Разработена е система от международни стандарти ISO 9000 за управление на качеството върху всички сфери. Сертификацията е дейността по установяване на съответствието между дадена продукция, технология, услуга с изискванията на стандартите за тях. Сертификацията се извършва от сертифицирани органи, като в резултат се издава сертификат.

Международна стандартизация

(структури, технологии за разработване и др.)

1. Международни организации по стандартизация

- ISO

- IEC

- ITO

Ø ISO е създадена през 1946г. най – голямата и покрива всички области на стандартизацията с изключение на някои в областта на електротехниката. В ISO членуват над 140 страни. Има три вида членство:

- “p” членове – активни участници в стандартизацията (разработване, одобряване и приемане на ISO стандартите).

- “o” членове – наблюдатели които получават всички документи и не взимат участие.

- абонати – развиващите се страни.

Активните участници заплащат членски внос.

Разработването на ISO става чрез специализирани структури, наречени TC (technical committee). Има над 180 TC в ISO. Има над 15000 ISO действащи стандарти. Към TC има функциониращи различен брой под комитети SC. Самите стандарти се разработват от работни групи WG (working group). WG могат да бъдат самостоятелни и към под комитети. В структурата на ISO има един обединен технически комитет с IEC – JTC1”IT”. Стандартизацията в областта на архивната, информационната, издателската и библиотечната дейност се развива от TC46”ID”.

TC в България са:

JTC1”IT” – TC57 ИКТ

TC46”ID” – TC16 АБИТ.

TC46 в момента има секретариат от френската организация по стандартизация AFNOR. TC46 има разработени 42 ISO стандарта и участва в разработването на още 93 ISO стандарта заедно с други TC. “p” членове са 35 страни. “o” членове са 36 страни. TC46 има директни контакти със следните TC:

- TC6 – хартия и нейната преработка

- TC10 – технически чертежи и документация

- TC37 – терминология

- TC68 – банкова и друг вид финансова информация

- TC154 – документи и данни в администрацията, търговията и промишлеността

- TC171 – графични изображения

- TC211 – географска информация.

TC46 има 5 самостоятелни работни групи WG:

- TC46/CG – координираща група

- TC46/WG2 – кодиране на наименованието на страните

- TC46/WG3 – конверсия на писмените езици

- TC46/WG4 – терминология в информацията

- TC46/WG5 - архивиране на информацията

§ TC46/SC4 – приложение на компютърните технологии в информационната дейност

§ TC46/SC8 – качество, статистика и оценка

§ TC46/SC9 – идентификация и описание на документи

§ TC46/SC11 – управление на записите и архивите на информацията

Към всеки под комитет има определен брой WG които разработват съответните стандарти. TC46 има своя работна програма в която се включват стандартите които предстои да бъдат разработени.

Международните стандарти се разработват по определена технология като на всеки етап имат конкретни означения:

1) Проучване и подготовка на обосновано предложение на нова тема на стандарт и новата тема се означава по следния начин – NP (new project)

2) Създаване на работен проект – WD (working draft)

3) Разработване на проект на стандарт от съответния технически комитет

4) Разработване на проект на международен стандарт - DIS (draft international standard)

5) Разработване на последен проект на международен стандарт - FD (final draft)

6) Одобряване и издаване на международен стандарт

Основен по значение е техническият комитет ISO/IEC – YTC1 “Information technology”. Тези ТС развиват активна дейност и има разработени над 600 международни стандарта в областта на IT. За самото разработване използват ИКТ (информационно комуникационни технологии), поради което времето се съкращава много. Той има около 30 подкомитети, които разработват стандарти за:

- терминологични стандарти (subcomity 1)

- кодови таблици (subcomity 2)

- обработка на документи (subcomity 8)

- организация и структуриране на файлове (subcomity 15)

- програмни езици, среди и интерфейс (subcomity 22)

- компютърна графика и изображения (subcomity 24)

- средства за защита на информация (subcomity 27)

ISO има активна издателска дейност:

- издава всички ISO стандарти на английски и френски език

- официалния бюлетин на ISO в който се публикува информация за новите стандарти, за новите членове на техните комитети, подкомитети и работни групи за програмите техническите комитети и др.

- различни видове методически ръководства, инструкции и др.

- указателят на ISO, който се издава ежегодно в книжен вариант на CD и е достъпен в интернет.

Поддържа се сайт на организацията www.iso.ch

Международна електротехническа комисия IEC (МЕК)

Създадена е през 1906г. има седалище в Женева и над 200 технически комитета и подкомитета. Развива стандарти в електрониката, електротехнически компоненти и приложението на информационните технологии, освен в електротехническата промишленост. Издава свой указател на стандартите и има бюджет около 20 мил. Швейцарски франка, 12 от които са от членския внос на страните членки, а останалите собствени продукти и извършвано информационно обслужване. Активна стандартизационна дейност съвместно и в помощ на ISO/IEC развива ITU (международен телекомуникационен съюз). Тя няма самостоятелни стандарти с абревиатура ITU.

Европейска стандартизация в ИТ

Развива се от обединената европейска организация по стандартизация CEN/CELEC. Тези две стандартизиращи организации работят на базата на общ вътрешен правилник. Европейските стандарти се обозначават с EN. Има още две разновидности на европейските стандарти ENV и HD.

ENV е европейски предварителен стандарт, който е предназначен за временно приложение в такива области (ИТ), които се развиват много бързо и се налага да се прилага предварителен стандарт.

HD е хармонизиран документ със съответните ENV, който допуска известни отклонения само за определен преходен период.

Основните задачи на европейската стандартизация са:

1) да разработва EN за обектите, за които няма международни стандарти

2) да подкрепя международните стандартизации и да подпомага прилагането на международните стандарти от страните членки на CEN/CELEC.

3) Да подпомага хармонизирането и националните стандарти на страните членки на CEN/CELEC.

CEN/CELEC има и богата издателска дейност, издава официален бюлетин, както и свой годишен указател на европейските стандарти. Има свой уебсайт.

В европейската организация по стандартизация CEN/CELEC има структура, която се означава по следния начин CLC/SR/3D която е мрежа – данни за библиотеки.

Други европейски структури разработващи стандарти в информационната дейност и библиотекознанието:

- CEN/TC 251 (информатика)

- CEN/TC 294 (комуникационни системи)

Разработени са от европейски стандарти за кодиране на информация, например за:

- кодове на страни

- кодове на валути и др. парични единици

- дати и време

- кодиране на информация

- единици за програмиране

- хардуер

- OST – Open System Interconnection съществуват около 55 стандарти за тази система.

Ежегодния указател на CEN/CELEC се издава в книжен вариант, на CD и е достъпен в интернет.

Европейските стандарти в областта на информационните комуникационни технологии (ИКТ) се разработват за различни обекти, като например – за кодиране на информация (на страни, езици, валути, представяне на време, бар кодове и др.) езици за програмиране, хардуер. Връзката на TC46, TC57, TC80 (електронен обмен данни в администрацията и търговията) имат преки връзки с избраните структури на CENELEC:

- CLC/SR/3D

- CEN/TC251

- CEN/TC225

- CLC/SR/46

- CLC/SR/86B – свързващи устройства за оптични кабели

- CLC/TC86A – оптични линии и оптични кабели

Национална стандартизация. Структури и стандарти

Разработват национални стандарти със свое означение. В България се развива от 1932г. чрез националния институция с различно наименование през този период. Стандартизацията в България се развива в съответствие с новия ЗНС (закон за новата стандартизация) от 2005г. Организацията БИС вече не е бюджетна, а със статут на публично правна организация.

БИС – BDS спазва следните принципи:

- доброволно участие на всички заинтересовани при разработването на БДС

- консенсус в работата по стандартизацията

- спазване и прилагане на правилата и изискванията на международните стандарти

- прозрачност на работата и осигуряване на достъп до различните видове стандарти.

Основните функции на БИС са:

- разработва, приема и одобрява българските стандарти

- съставя, одобрява и публикува национална програма

- разработва, одобрява и прилага процедурите

- разпространява проектите на чуждестранните стандарти

- създава и поддържа фонд от БДС, ISO, IEC, IN и някои чуждестранни стандарти включени в състава на специалната библиотека

- поддържа база данни в БДС

- организира различни форми на квалификация по стандартизация

- представляват страната и участва активно в работата на международната организация

- активна издателска дейност: издава официални бюлетини на БИС, годишен отчет за неговата дейност, указател на БДС (само върху CD)

Членовете на БИС могат да бъдат:

- научни организации, институти, висши училища

- министерства, агенции, комисии и административни структури на изпълнителната власт

- сдружения на работодатели, потребители, застрахователи, браншови камари, професионални организации и др.

Членството се реализира чрез един пълномощен представител на съответната организация с право на един глас на общото събрание. Членството в БИС е три вида:

- активно членство с експерти участващи в работата на TC

- наблюдатели на работата

- корпоративни членове

БИС функционира както в съответствие с ЗНС и със устава на БИС. Органите на БИС са:

1) Общо събрание е върховен орган на БИС. В него участват по един представител от всички организации членки на БИС. То приема и изменя устава на БИС, приема и изключва членовете на БИС, определя членския внос, приема бюджета и годишния отчет на БИС, избира и освобождава членовете на управителния и контролния съвет.

2) Управителен съвет, състои се от 15 члена и има председател със регламентиран в закона устави и функции.

3) Контролен съвет, контролира преди всичко финансовата дейност на БИС. Състои се от 3 членове които не са служители на БИС, а единия от тях е представител на министерство на финансите

4) Изпълнителен директор, организира, управлява и ръководи текущата дейност на БИС

5) Технически съвети на БИС са три на брой:

- съвет по стандартизацията в областта на ИКТ, електрониката и електротехниката

- отговаря за стандартизацията във всички останали области

- оценяване съответствието с изискванията на БДС

Тяхната дейност е свързана с вземането на решения за закриване и създаване на техническите комитети (ТС). Одобряване на съответната част от националната програма по стандартизация и др.

6) Технически комитети, са работните органи на БИС, които разработват, приемат и предлагат за одобряване проектите за БДС. Тази дейност я извършват чрез определените по всяка тема WG. TC участват и в разработването на международните и европейски стандарти. Правилата за работа на националните ТЦ подробно са регламентирани в „правила за работата на националната стандартизация” (част 2ра).

БИС поддържа web сайт с актуална и подробна информация: www.bds-bg.org

Национални структури разработващи БДС за информационната дейност

Разработването на БДС се извършва чрез съответните национални технически комитети, които са работни органи на БИС, където се поддържа регистър на всички технически комитети. В регистъра всеки ТС е представен чрез своя регистрационен номер и наименование (областта на неговата дейност). Отворени са за нови членове. Например ТС16”Архивна библиотечна и информационна дейност”. В работата на всеки ТС участват представители на организациите членки, които имат право да гласуват при вземането на решения, ако са активни членове, а ако са наблюдатели могат да присъстват на заседанието без да гласуват. Правомощията ма ТС са следните:

- да разработват и приемат проекти на БДС в съответствие с работната програма

- предлага за одобряване проектите от изпълнителния директор на БИС

- участва в разработването на европейските и международни стандарти в съответната област.

Всеки ТС се ръководи от председател, който е изборна длъжност от общото събрание на съответния ТС. Неговата дейност се подпомага от секретаря на ТС, който е щатен служител на БИС. Работата на ТС се извършва от WG, които могат да бъдат постоянни или целеви т.е. формирани за разработването на определен стандарт. В WG участват експерти от авторитетни организации членки, които са високо квалифицирани. ТС с който ТС16 поддържа връзки и които също разработват БДС в областта на информационната дейност:

- ТС57”информационни и комуникационни технологии” (хардуер и софтуер)

- ТС80”електронен обмен на данни в администрацията, търговията и услугите”

ТС – работни програми и технология на разработване и оформяне на БДС

1. Работна програма – БИС одобрява и публикува програмата по стандартизация, която представлява съвкупност от работните програми на всички действащи ТС. В работните програми на ТС се включват 4 различни по характер стандарти:

- нови теми за разработване на БДС

- теми които са в процес на разработване от европейските организации по стандартизация на етап (обществено допитване) за които има решение да се въведат като БДС, чрез превод на български език

- теми които са в процес на разработване от международната организация по стандартизация на етап окончателен проект и е взето решение да се въвеждат чрез превод

- теми за преработване на БДС в резултат на преразглеждане на действащите БДС.

Към всяка тема се посочва нейния регистрационен номер, наименование, етап, срокове за изпълнение на етапите и др. Работните програми на отделните ТС се одобряват от съответните технически съвети. Работните програми се публикуват в официалния бюлетин на БИС и в интернет страницата на БИС.

2. Технология за разработване на БДС – технически е регламентирана в документа “Правила за работа по националната стандартизация – част 2”. Технологията е еднаква за разработване на БДС от всички ТС. Форматът на БДС е А4. Етапите на технологията са:

1) предложение и приемане на нова тема

2) обявяване началото на работата в официалния бюлетин на БИС

3) разработване на проект на БДС

4) обществено допитване – дава възможност съдържанието на проекта да се запознаят заинтересованите организации

5) преглед на становищата от допитването

6) приемане на проекта на БДС

7) подготовка за одобряване и издаване на БДС

8) одобряване на БДС

9) издаване на БДС

На етап 3) се създава ЦРГ (целева работна група), която трябва да се съобрази с етапите и сроковете в работната програма и изискванията за структурата и оформянето на БДС. Разработеният проект на БДС се предава в секретариата на ТС за проверка, регистриране и организиране на общественото допитване. Допитването се прави до заинтересованите организации, като информация за проекта се обявява в бюлетина на БИС и сайта им. Заинтересованите са длъжни да реагират в срок от 2 месеца, като представят своите становища в съответния ТС. След обсъждане на становищата ЦРГ се занимава с корекциите на текста и разработването на окончателния вариант. Когато промените в текста са значителни се разработва коригиран проект, който представя за обществено допитване. Ако не се постигне консенсус може да се стигне до промяна на вида на стандартизационния проект: техническа спецификация, технически доклад и ръководства. Изпълнителният директор подписва одобреният стандарт, който преди това се обсъжда и приема от ТС.

3. Структура, съдържание и оформяне на БДС – структурирането и оформянето на всички БДС става със съответствие с правилата за “Правила за работа по националната стандартизация – част 3”. Структурирането е следното:

- заглавна страница – тя съдържа 13 отделни полета за данни, разположени на точно определени места. Тя съдържа следната информация: месец и година на издаване на БДС, лого на БИС, абревиатура и номер на стандарта, заглавие на стандарта (на български, английски, немски и френски език), индекс по ICS, номер на стандарта и на авторското право на БИС и др.

- съдържание

- предговор – който съдържа информация за ТС който е разработил стандарта, неговото приемане, за връзката му с предишни издания, вида на приложенията и др.

- увод – не е задължителен елемент

- основен текст (основна част) – който се състои от раздели, подраздели и т.н. изброени в логическа последователност и йерархична разделеност

- приложения които могат да бъдат основни (част от текст) и информационни

- библиография

- индекси – азбучни, предметни, нумерационни и др. под формата на справочни списъци (показалци)

Подробностите са отразени в част 2, където има информация за таблиците, фигурите, фотографиите, математическите формули, измерителните единици и др.

Указатели на стандарти

Указателите на стандарти са основен източник на информация за стандартите. Обикновено са периодични издания издаващи се ежегодно. Последният издаден указател за 2007г. по правило съдържа информация за всички действащи стандарти до края на тази година. Самите указатели се издават следващата година – 2008г.

Комулативен указател – издава се както в книжен така и в електронен вариант (CD/DVD) и са достъпни в интернет. Към книжния вариянт за текущата година се добавят периодични актуализации, а базите данни за стандартите се актуализира на кратен интервал (от 2 седмици до 1 месец). Указателите на стандарти се издават в А4 формат и са с много голям обем. Те са от типа на библиографските указатели – вторични документи които в основната си част съдържат БО на стандартите и са придружени от система от индекси (показалци). Указателите на стандарти се издават от ISO, IEC и CENELEC и от всички национални органи по стандартизация. Оформянето на указателите се извършва в съответствие с ISO 7220:1996 “Оформяне на указатели за стандарти”. Разработен е и аналогичен БДС.

Указатели на стандарти на ISO – той се публикува на английски и френски език. Като структурата се състои от 2 части. Първо основната част и второ система от индекси (показалци) които разкриват многоаспектно неговото съдържание. Основната част съдържа библиографски данни под формата на библиографски списък на ISO стандартите подредени систематично. В рамките на всички индекси подреждането е по възходящ ред. Записите са в следния вид:

ICS ……….

ISO 214:1976 Ed.1 6p.(c) TC46/SC9

Документация – Abstracts for publication and documentation

В началото на указателя има таблица с ценовите кодове на ISO стандартите придружени от броя на страниците и конкретната цена. Указателят на ISO има следните показалци (индекси) помощни списъци:

- показалец на отменените и заменени стандарти

- номерационен показалец на стандартите в който означенията на ISO са подредени във възходящ ред на регистрационния номер

- показалец на ТС, подредени по възходящ ред на техните номера

- KWIC (ключови думи от заглавието на стандарта). KWIC е с голям обем, тъй като в него всяко заглавие на стандарта се среща толкова пъти колкото ключови думи съдържа заглавиято.